Тъмнина

Стоя пред теб сега...с душа обгърната в тъмнината на нощта.
Потрепвам и с поглед те горя...
Потъваш в моя поглед и не усещаш как те вплита черната мъгла
С полъха на вятъра носи се шепота на самотата..
Наказвам те така както ти наказа ме и остави сама в пустотата
Любовта се губи лесно,но се печели трудно
с любовта не се играе както правиш ти!
По дяволите, за какъв се мислиш ти?!
Обичах те и винаги ще е така!
Винаги ще заемаш част от моята душа...
Стоя пред теб сега... за те накарам да съжаляваш, да осъзнаеш какво е любовта!
С леден поглед отново те пронизвам...
трепериш, за миг се погледни и за моите сълзи спомни си ти.
Всичко оставя спомен, наранява те и си заминава... Раната зараства, но белега остава, за да ти напомня какво е било...
ще направя точно това с тебе...
Ще си поиграя с чувствата ти...
Да, обичах те, обичам те... но искам да разбереш какво ми беше и какво ми е сега.
Само с усмивка тъпча твоето сърце,
само с поглед твойте чувства аз изгарям
Отмъщението те поглъща, това, което гори в мен...
Не можеш да избягаш, да забравиш всичко... да изоставиш по пътя към новото споменът за мен
Отгръщаш на нова страница и си мислиш, че всичко започва отначало, че отново можеш на чисто да разбиваш сърца...
Не не е така... Аз се завръщам със спомените сиви и в главата ти отново се въртя...
Стоя пред теб сега... с душа, обгърната в тъмнината на нощта и отново сърцето ти изгарям.