26 nov 2008, 9:18

Тъмнина в мрака

  Poesía
997 0 0
 

Необичайно, но не и за мен -                                                             

тъмнина в мрака, мрака на живота!                                                   

Лъч едничък, капка светлина,                                                                 

и после пак тъма... тъма!  

                                                                  

Красив образ, но не жив - астрал.                                               

Призрак до паметната плоча...                                                                 

В нощта ридая паднала в гроба,                                                         

онзи, който на болката го изкопах! 

                                             

Тъмнина... а кръгла е луната.                                                           

Тъмна доба е в душата, а вън е бяла нощ!                                        

Красива, но не и за мен,

не и за дете на тъмнината!   

                       

Неуморен вятър,

брули живите дървета!                                         

Дървета с души и сърца.                                                                

Дървета с листа в форми на сълзи! 

                                          

Самотата, дъщеря на болката и мрака.                                                   

Гробище, хиляди души без покой,                                                     

души крещящи, колко боли!                                                                       

Боли, когато в тъмнината,                                                                   

само мрак танцува с тихи стъпки!                                                     

Стъпките на тъмнината, в тишината на нощта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...