26 нояб. 2008 г., 09:18

Тъмнина в мрака

999 0 0
 

Необичайно, но не и за мен -                                                             

тъмнина в мрака, мрака на живота!                                                   

Лъч едничък, капка светлина,                                                                 

и после пак тъма... тъма!  

                                                                  

Красив образ, но не жив - астрал.                                               

Призрак до паметната плоча...                                                                 

В нощта ридая паднала в гроба,                                                         

онзи, който на болката го изкопах! 

                                             

Тъмнина... а кръгла е луната.                                                           

Тъмна доба е в душата, а вън е бяла нощ!                                        

Красива, но не и за мен,

не и за дете на тъмнината!   

                       

Неуморен вятър,

брули живите дървета!                                         

Дървета с души и сърца.                                                                

Дървета с листа в форми на сълзи! 

                                          

Самотата, дъщеря на болката и мрака.                                                   

Гробище, хиляди души без покой,                                                     

души крещящи, колко боли!                                                                       

Боли, когато в тъмнината,                                                                   

само мрак танцува с тихи стъпки!                                                     

Стъпките на тъмнината, в тишината на нощта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...