Малко му остава на човека,
да затрие своята пътека...
родът си да превърне в враг,
Народа си, да мъчи с глад...
Да се кълне във вярност,предател,
не освободител... но какъв?
Заченал със любов, светът си откровен
но предал на лошите Народа наш.
Съдбата ни... и отчелничество е предал!?
Пресмял се е! На собствен идеал.
Безсмъртен но прокуден да бъде сам
Народът, боледува и загива! Кой виновен
е не знам... но България... загива!
© Ангел Todos los derechos reservados