13 dic 2007, 11:47

Тъмночервена отрова

  Poesía
985 0 16

Когато отрониш сълза във нощта

и падне във чашата с вино,

ще видиш как сливаш небе и земя,

как лятото в миг става зима.

Сълзи и вино - две мощни стихии,

със пагубна сила убиват,

по-силни от черни и бели магии,

душите човешки опиват.

Сълзите горчиви преглътнеш ли смело,

изправиш ли гордо глава,

завършиш ли с виното тъмночервено

в длани ще стиснеш свойта съдба!

Тост вдигни, усмихнат, лъчезарен,

изпий искрящата, отровна смес,

кажи: "На себе си съм благодарен!"

и помисли за утре, ала живей за днес!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габи Наумова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за хубавите комантери Те могат да накарат всеки да твори ( е, почти всеки )
    А колкото до сълзите....напротив, стихия са ! И то каква ! Особено женските .....
  • Хубав стих!!!
    Браво!!!
  • Наздраве, Габи!
  • Много ми хареса Габи.
    Поздравления.
  • И от мен - добре дошла сред нас, Габи!
    Стиха ти е прекрасен!!!
    Поздрави, мила!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...