13 dic 2007, 11:47

Тъмночервена отрова

  Poesía
981 0 16

Когато отрониш сълза във нощта

и падне във чашата с вино,

ще видиш как сливаш небе и земя,

как лятото в миг става зима.

Сълзи и вино - две мощни стихии,

със пагубна сила убиват,

по-силни от черни и бели магии,

душите човешки опиват.

Сълзите горчиви преглътнеш ли смело,

изправиш ли гордо глава,

завършиш ли с виното тъмночервено

в длани ще стиснеш свойта съдба!

Тост вдигни, усмихнат, лъчезарен,

изпий искрящата, отровна смес,

кажи: "На себе си съм благодарен!"

и помисли за утре, ала живей за днес!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габи Наумова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за хубавите комантери Те могат да накарат всеки да твори ( е, почти всеки )
    А колкото до сълзите....напротив, стихия са ! И то каква ! Особено женските .....
  • Хубав стих!!!
    Браво!!!
  • Наздраве, Габи!
  • Много ми хареса Габи.
    Поздравления.
  • И от мен - добре дошла сред нас, Габи!
    Стиха ти е прекрасен!!!
    Поздрави, мила!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...