13.12.2007 г., 11:47

Тъмночервена отрова

980 0 16

Когато отрониш сълза във нощта

и падне във чашата с вино,

ще видиш как сливаш небе и земя,

как лятото в миг става зима.

Сълзи и вино - две мощни стихии,

със пагубна сила убиват,

по-силни от черни и бели магии,

душите човешки опиват.

Сълзите горчиви преглътнеш ли смело,

изправиш ли гордо глава,

завършиш ли с виното тъмночервено

в длани ще стиснеш свойта съдба!

Тост вдигни, усмихнат, лъчезарен,

изпий искрящата, отровна смес,

кажи: "На себе си съм благодарен!"

и помисли за утре, ала живей за днес!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габи Наумова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за хубавите комантери Те могат да накарат всеки да твори ( е, почти всеки )
    А колкото до сълзите....напротив, стихия са ! И то каква ! Особено женските .....
  • Хубав стих!!!
    Браво!!!
  • Наздраве, Габи!
  • Много ми хареса Габи.
    Поздравления.
  • И от мен - добре дошла сред нас, Габи!
    Стиха ти е прекрасен!!!
    Поздрави, мила!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...