Dec 13, 2007, 11:47 AM

Тъмночервена отрова

  Poetry
979 0 16

Когато отрониш сълза във нощта

и падне във чашата с вино,

ще видиш как сливаш небе и земя,

как лятото в миг става зима.

Сълзи и вино - две мощни стихии,

със пагубна сила убиват,

по-силни от черни и бели магии,

душите човешки опиват.

Сълзите горчиви преглътнеш ли смело,

изправиш ли гордо глава,

завършиш ли с виното тъмночервено

в длани ще стиснеш свойта съдба!

Тост вдигни, усмихнат, лъчезарен,

изпий искрящата, отровна смес,

кажи: "На себе си съм благодарен!"

и помисли за утре, ала живей за днес!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габи Наумова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви за хубавите комантери Те могат да накарат всеки да твори ( е, почти всеки )
    А колкото до сълзите....напротив, стихия са ! И то каква ! Особено женските .....
  • Хубав стих!!!
    Браво!!!
  • Наздраве, Габи!
  • Много ми хареса Габи.
    Поздравления.
  • И от мен - добре дошла сред нас, Габи!
    Стиха ти е прекрасен!!!
    Поздрави, мила!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...