13 дек. 2007 г., 11:47

Тъмночервена отрова

982 0 16

Когато отрониш сълза във нощта

и падне във чашата с вино,

ще видиш как сливаш небе и земя,

как лятото в миг става зима.

Сълзи и вино - две мощни стихии,

със пагубна сила убиват,

по-силни от черни и бели магии,

душите човешки опиват.

Сълзите горчиви преглътнеш ли смело,

изправиш ли гордо глава,

завършиш ли с виното тъмночервено

в длани ще стиснеш свойта съдба!

Тост вдигни, усмихнат, лъчезарен,

изпий искрящата, отровна смес,

кажи: "На себе си съм благодарен!"

и помисли за утре, ала живей за днес!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габи Наумова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви за хубавите комантери Те могат да накарат всеки да твори ( е, почти всеки )
    А колкото до сълзите....напротив, стихия са ! И то каква ! Особено женските .....
  • Хубав стих!!!
    Браво!!!
  • Наздраве, Габи!
  • Много ми хареса Габи.
    Поздравления.
  • И от мен - добре дошла сред нас, Габи!
    Стиха ти е прекрасен!!!
    Поздрави, мила!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...