Тъне в скръб зората дивна
Тъне в скръб зората дивна
"Време е! Денят пристига." -
пее утринна авлига...
Колко кратка бе нощта...
Гасне тихичко луната,
тъй присяда ми тъгата.
Тлее още тук свещта,
мисля си за сто неща...
Идва нашата раздяла,
хлад по кожата ми бяла...
Трепка в мрака балдахин...
Лъч на грейнала Деница*...
Още ли съм твоя жрица? -
търся взора ти тъй син...
Сякаш пия див пелин...
Тъне в скръб зората дивна,
блясва в миг с рубини гривна...
Как плени ме този мъж...
Ти за сбогом ме целуна,
махна ми за край Фортуна**.
Ах, да можех аз веднъж
с теб да тръгна в тази ръж...
* - последната звезда, която изчезва от хоризонта сутрин.
** - орис, участ, съдба.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светла Асенова Todos los derechos reservados
