contessa (Светла Асенова) contessa (Светла Асенова)
41 226
26.11.2019 г., 18:59

Тъне в скръб зората дивна

1K 7 22

Тъне в скръб зората дивна

 

"Време е! Денят пристига." -

пее утринна авлига...

Колко кратка бе нощта...

Гасне тихичко луната,

тъй присяда ми тъгата.

Тлее още тук свещта,

мисля си за сто неща...

 

Идва нашата раздяла,

хлад по кожата ми бяла...

Трепка в мрака балдахин...

Лъч на грейнала Деница*...

Още ли съм твоя жрица? - 

търся взора ти тъй син...

Сякаш пия див пелин...

 

Тъне в скръб зората дивна,

блясва в миг с рубини гривна...

Как плени ме този мъж...

Ти за сбогом ме целуна,

махна ми за край Фортуна**.

Ах, да можех аз веднъж

с теб да тръгна в тази ръж...

* - последната звезда, която изчезва от хоризонта сутрин.

** - орис, участ, съдба. 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Асенова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0