26 нояб. 2019 г., 18:59

Тъне в скръб зората дивна

1K 7 22

Тъне в скръб зората дивна

 

"Време е! Денят пристига." -

пее утринна авлига...

Колко кратка бе нощта...

Гасне тихичко луната,

тъй присяда ми тъгата.

Тлее още тук свещта,

мисля си за сто неща...

 

Идва нашата раздяла,

хлад по кожата ми бяла...

Трепка в мрака балдахин...

Лъч на грейнала Деница*...

Още ли съм твоя жрица? - 

търся взора ти тъй син...

Сякаш пия див пелин...

 

Тъне в скръб зората дивна,

блясва в миг с рубини гривна...

Как плени ме този мъж...

Ти за сбогом ме целуна,

махна ми за край Фортуна**.

Ах, да можех аз веднъж

с теб да тръгна в тази ръж...


* - последната звезда, която изчезва от хоризонта сутрин.

** - орис, участ, съдба. 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...