contessa (Светла Асенова) contessa (Светла Асенова)
41 226
Nov 26, 2019, 6:59 PM

Тъне в скръб зората дивна

  Poetry » Love
1K 7 22

Тъне в скръб зората дивна

 

"Време е! Денят пристига." -

пее утринна авлига...

Колко кратка бе нощта...

Гасне тихичко луната,

тъй присяда ми тъгата.

Тлее още тук свещта,

мисля си за сто неща...

 

Идва нашата раздяла,

хлад по кожата ми бяла...

Трепка в мрака балдахин...

Лъч на грейнала Деница*...

Още ли съм твоя жрица? - 

търся взора ти тъй син...

Сякаш пия див пелин...

 

Тъне в скръб зората дивна,

блясва в миг с рубини гривна...

Как плени ме този мъж...

Ти за сбогом ме целуна,

махна ми за край Фортуна**.

Ах, да можех аз веднъж

с теб да тръгна в тази ръж...

* - последната звезда, която изчезва от хоризонта сутрин.

** - орис, участ, съдба. 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Асенова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0