22 ago 2016, 18:20  

Тънко

  Poesía
723 1 2

Разходи ме по тънките си намеци,
по тънката усмивка зад гърба ми...
И в тънкоумните ти навици
се спъна ти и аз самият.
 

Та ще започва ли замеряне?
Вземи си шепа кал и мятай!
Но мръсния си гръб обърна ли...
към тебе ще лети граната!
 

Ще ти разбия лявото предсърдие,
ще татуирам дясното си рамо...
Това е акт на милосърдие,
до тук със теб и с твойто право...
 

Ще подчертая тънкия си намек – 
със мене на дебело не играеш!
В ръкава си не крия заек,
а смъртен акт, сега го знаеш...

 

И щом не можеш да переш – не цапай!
Разкарай мръсния си поглед!
От мене можеш да избягаш,
но мръсно хепатитно болен!


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Ботев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...