Тънко
Разходи ме по тънките си намеци,
по тънката усмивка зад гърба ми...
И в тънкоумните ти навици
се спъна ти и аз самият.
Та ще започва ли замеряне?
Вземи си шепа кал и мятай!
Но мръсния си гръб обърна ли...
към тебе ще лети граната!
Ще ти разбия лявото предсърдие,
ще татуирам дясното си рамо...
Това е акт на милосърдие,
до тук със теб и с твойто право...
Ще подчертая тънкия си намек –
със мене на дебело не играеш!
В ръкава си не крия заек,
а смъртен акт, сега го знаеш...
И щом не можеш да переш – не цапай!
Разкарай мръсния си поглед!
От мене можеш да избягаш,
но мръсно хепатитно болен!
© Йордан Ботев All rights reserved.
Благодаря!
