25 ene 2008, 16:26

Тъпча те (Не се научих да ти вярвам)

  Poesía
1.2K 0 1

Скрих се зад пердето. Като слънцето.

За да знаеш, че съм тук, но чакам мълчаливо.

(за да вдигнеш щорите). И да ми отвориш.

Да събудя сърцето ти сънливо.

 

Но ти си като вампирите (и ме разплакваш винаги).

За теб времето е равно на залез и половина.

И често ти се губят изгревите.

А аз те чакам там (откъдето замина).

 

Свири си часовника,моля те!

Навънка е ден. И аз съм в деня.

Дори заради твоите изгубих моите...

( и в последствие разбрах, че живееш само в нощта).

 

А е така слънчево, че ми текват очите...

Може би е и от болка... не знам.

Но е тежко да виждаш слънцето

и да знаеш, че си под него (сам).

 

Предзалезно е вече... И си тръгвам.

Но не се научих да ти вярвам. Ти прости!

От твойте залези си тръгвах толкоз много пъти,

че лъжите ти затвориха врата... И на сърцето му се спи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ТтТтТтТтТ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А е така слънчево, че ми текват очите...

    Може би е и от болка... не знам.

    Но е тежко да виждаш слънцето

    и да знаеш, че си под него (сам).

    Да тежко е ,мила!Но още по тежко е да си вампир през нощта!Има няколко лирически грешки и обърканост ,но ако се пооправи стихът е страхотен!Поздравявам те, много слънчева идея!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...