Тъпча те (Не се научих да ти вярвам)
Скрих се зад пердето. Като слънцето.
За да знаеш, че съм тук, но чакам мълчаливо.
(за да вдигнеш щорите). И да ми отвориш.
Да събудя сърцето ти сънливо.
Но ти си като вампирите (и ме разплакваш винаги).
За теб времето е равно на залез и половина.
И често ти се губят изгревите.
А аз те чакам там (откъдето замина).
Свири си часовника,моля те!
Навънка е ден. И аз съм в деня.
Дори заради твоите изгубих моите...
( и в последствие разбрах, че живееш само в нощта).
А е така слънчево, че ми текват очите...
Може би е и от болка... не знам.
Но е тежко да виждаш слънцето
и да знаеш, че си под него (сам).
Предзалезно е вече... И си тръгвам.
Но не се научих да ти вярвам. Ти прости!
От твойте залези си тръгвах толкоз много пъти,
че лъжите ти затвориха врата... И на сърцето му се спи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ТтТтТтТтТ Всички права запазени
