Скрих се зад пердето. Като слънцето.

За да знаеш, че съм тук, но чакам мълчаливо.

(за да вдигнеш щорите). И да ми отвориш.

Да събудя сърцето ти сънливо.

Но ти си като вампирите (и ме разплакваш винаги).

За теб времето е равно на залез и половина.

И често ти се губят изгревите.

А аз те чакам там (откъдето замина).

Свири си часовника,моля те!

Навънка е ден. И аз съм в деня.

Дори заради твоите изгубих моите...

( и в последствие разбрах, че живееш само в нощта).

А е така слънчево, че ми текват очите...

Може би е и от болка... не знам.

Но е тежко да виждаш слънцето

и да знаеш, че си под него (сам).

Предзалезно е вече... И си тръгвам.

Но не се научих да ти вярвам. Ти прости!

От твойте залези си тръгвах толкоз много пъти,

че лъжите ти затвориха врата... И на сърцето му се спи...