29 nov 2020, 22:50

Търчим, все щастие да дирим...

  Poesía
1.2K 1 12

В главите ни е пълна каша!
Преплитат се реалности и въжделения.
А уж е толкоз простичък светът -
дари Любов и получи в замяна.

Какво е сбърканото в този свят?
Къде изчезна Любовта?
И как, за Бога, да я върнем,
когато тя пари не ще?!

Телата си тормозим със диети.
Душите си от глад ще уморим.
Търчим, все щастие да дирим,
оказва се, ...че гоним все Михаля!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Минко Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Живият живот е резултатат на нестандартни хрумвания, иначе търчим все след Михаля 😉
    Благодаря за времето и коментара!
  • Много верни констатации, споделям ги напълно. На мрачния им фон неочаквано се усмихнах на финала - нестандартно хрумване. Успех!
  • Благодаря ИнаКалина, за времето и хубавите думи!
  • Съгласна съм Минко, всичко има. Но важна е гледната точка. Имах предвид посланието в случая, в рамките на зададената тема. А за мръсотията - колкото повече се разчепква, повече... Стихотворението ти е хубаво, защото има емоция. А това, което пишем са си личните ни огледала... един има едно, друг има друго. Благодаря, че ми даде възможност да споделя мислите си.
  • Ох, блазе ти, че си надраснала тая мръсотия!
    Аз трудно пиша по зададена тема. За мен поезията е преди всичко емоция. Ще помисля по темата. Тя, всъщност, доста ме вълнува 😊

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...