29 nov 2020, 22:50

Търчим, все щастие да дирим...

Poesía

1.1K 1 12

В главите ни е пълна каша!
Преплитат се реалности и въжделения.
А уж е толкоз простичък светът -
дари Любов и получи в замяна.

Какво е сбърканото в този свят?
Къде изчезна Любовта?
И как, за Бога, да я върнем,
когато тя пари не ще?!

Телата си тормозим със диети.
Душите си от глад ще уморим.
Търчим, все щастие да дирим,
оказва се, ...че гоним все Михаля!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

La obra participa en el concurso:

Не се оплаквай, че не си получил това, което искаш - бъди благодарен, че не си получил това, което заслужаваш

16 Puesto

Comentarios

МинкоАндонов (Минко Андонов)

Живият живот е резултатат на нестандартни хрумвания, иначе търчим все след Михаля 😉
Благодаря за времето и коментара!

2020-12-05T23:42:21+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Много верни констатации, споделям ги напълно. На мрачния им фон неочаквано се усмихнах на финала - нестандартно хрумване. Успех!

2020-12-05T15:49:24+02:00
МинкоАндонов (Минко Андонов)

Благодаря ИнаКалина, за времето и хубавите думи!

2020-12-01T22:00:19+02:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Съгласна съм Минко, всичко има. Но важна е гледната точка. Имах предвид посланието в случая, в рамките на зададената тема. А за мръсотията - колкото повече се разчепква, повече... Стихотворението ти е хубаво, защото има емоция. А това, което пишем са си личните ни огледала... един има едно, друг има друго. Благодаря, че ми даде възможност да споделя мислите си.

2020-12-01T21:24:22+02:00
МинкоАндонов (Минко Андонов)

Ох, блазе ти, че си надраснала тая мръсотия!
Аз трудно пиша по зададена тема. За мен поезията е преди всичко емоция. Ще помисля по темата. Тя, всъщност, доста ме вълнува 😊

2020-12-01T21:11:32+02:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0