МинкоАндонов (Минко Андонов)
69 149
29.11.2020 г., 22:50 ч.

Търчим, все щастие да дирим... 

  Поезия
732 1 12

В главите ни е пълна каша!
Преплитат се реалности и въжделения.
А уж е толкоз простичък светът -
дари Любов и получи в замяна.

Какво е сбърканото в този свят?
Къде изчезна Любовта?
И как, за Бога, да я върнем,
когато тя пари не ще?!

Телата си тормозим със диети.
Душите си от глад ще уморим.
Търчим, все щастие да дирим,
оказва се, ...че гоним все Михаля!

© Минко Андонов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Не се оплаквай, че не си получил това, което искаш - бъди благодарен, че не си получил това, което заслужаваш »

16 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Живият живот е резултатат на нестандартни хрумвания, иначе търчим все след Михаля 😉
    Благодаря за времето и коментара!
  • Много верни констатации, споделям ги напълно. На мрачния им фон неочаквано се усмихнах на финала - нестандартно хрумване. Успех!
  • Благодаря ИнаКалина, за времето и хубавите думи!
  • Съгласна съм Минко, всичко има. Но важна е гледната точка. Имах предвид посланието в случая, в рамките на зададената тема. А за мръсотията - колкото повече се разчепква, повече... Стихотворението ти е хубаво, защото има емоция. А това, което пишем са си личните ни огледала... един има едно, друг има друго. Благодаря, че ми даде възможност да споделя мислите си.
  • Ох, блазе ти, че си надраснала тая мръсотия!
    Аз трудно пиша по зададена тема. За мен поезията е преди всичко емоция. Ще помисля по темата. Тя, всъщност, доста ме вълнува 😊
  • Абе къде ги виждаш тези неща, човече??! Минко, напиши още едно стихотворение, за благодарността обаче. Гласове не ми останаха, но ще го прочета с удоволствие!
  • Дето се вика, пий с мярка и колкото можеш да носиш.
    Всичко трябва да е с мяра. Май това е сбърканото - алчност, себичност и ппостащина на поразия 😶
  • Няма пропуски Минко, замисли ме с твоето "Какво е сбърканото в този свят?" и като погледнах първо себе си... И аз ти благодаря. За "търчането" най-вече. Но - трябва да се търчи умерено.
  • ИнаКалина, благословена си да си от изключенията, потвърждаващи правилото.
    Уви, за щастието се търчи. За жалост! А щипката хипербола е като солта за гозбата.
    Все пак успя да ме усмихнеш 😃 ... и БЛАГОДАРЯ, че ми показа пропуските!
  • Не съм съгласна с такива обобщения, Минко Когато говориш в първо лице множествено число, поставяш читателя в груповата позиция на лирическите герои... а в мойта глава е абсолютен ред, не си тормозя тялото с диети, а душата - с глад Светът не е прост. За щастието не се търчи... Не казваш за какво си благодарен (част от темата на конкурса), но усетих твоето разочарование. И исках да те усмихна въпреки него .
  • Дай Боже всекиму да се случи, тази плашлива самодива да го навести.
    Благодаря за гласа и коментара, Младене!
  • Давам глас и ти пожелавам успех в конкурса, Минко!

    В тази "пълна каша", наречена живот, която рано или късно ни води до киша,
    дано любовта ни открие и възкреси, дори и когато не заслужаваме вече това.
Предложения
: ??:??