МинкоАндонов (Минко Андонов) МинкоАндонов (Минко Андонов)
11 69
29.11.2020 г., 22:50

Търчим, все щастие да дирим...

1.1K 1 12

В главите ни е пълна каша!
Преплитат се реалности и въжделения.
А уж е толкоз простичък светът -
дари Любов и получи в замяна.

Какво е сбърканото в този свят?
Къде изчезна Любовта?
И как, за Бога, да я върнем,
когато тя пари не ще?!

Телата си тормозим със диети.
Душите си от глад ще уморим.
Търчим, все щастие да дирим,
оказва се, ...че гоним все Михаля!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Минко Андонов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Не се оплаквай, че не си получил това, което искаш - бъди благодарен, че не си получил това, което заслужаваш

16 място

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • МинкоАндонов (Минко Андонов)
    МинкоАндонов (Минко Андонов)
    Живият живот е резултатат на нестандартни хрумвания, иначе търчим все след Михаля 😉
    Благодаря за времето и коментара!
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Много верни констатации, споделям ги напълно. На мрачния им фон неочаквано се усмихнах на финала - нестандартно хрумване. Успех!
  • МинкоАндонов (Минко Андонов)
    МинкоАндонов (Минко Андонов)
    Благодаря ИнаКалина, за времето и хубавите думи!
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    Съгласна съм Минко, всичко има. Но важна е гледната точка. Имах предвид посланието в случая, в рамките на зададената тема. А за мръсотията - колкото повече се разчепква, повече... Стихотворението ти е хубаво, защото има емоция. А това, което пишем са си личните ни огледала... един има едно, друг има друго. Благодаря, че ми даде възможност да споделя мислите си.
  • МинкоАндонов (Минко Андонов)
    МинкоАндонов (Минко Андонов)
    Ох, блазе ти, че си надраснала тая мръсотия!
    Аз трудно пиша по зададена тема. За мен поезията е преди всичко емоция. Ще помисля по темата. Тя, всъщност, доста ме вълнува 😊

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0