15 abr 2009, 16:44

Търговец

  Poesía
535 0 2

 

        ТЪРГОВЕЦ

 

Търговец на чувства станах,

за капитал имам цяло сърце.

От закона нямам забрана,

не продавам кокошка, нито яйце.

 

Клиентелата ми са зрели жени,

имат опит богат и много пари.

Затворени са в къщи с тъжни стени,

във пазите им още, огън гори.

 

Стоката е застаряла, знам -

със малко любов става нова.

Продавам я така, грам по грам.

Тя е лек, много - става отрова.

 

Грозните стават красиви.

Безчовечните стават добри.

Самотните грейват щастливи.

 

Но в криза и това не върви...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...