Apr 15, 2009, 4:44 PM

Търговец

  Poetry
536 0 2

 

        ТЪРГОВЕЦ

 

Търговец на чувства станах,

за капитал имам цяло сърце.

От закона нямам забрана,

не продавам кокошка, нито яйце.

 

Клиентелата ми са зрели жени,

имат опит богат и много пари.

Затворени са в къщи с тъжни стени,

във пазите им още, огън гори.

 

Стоката е застаряла, знам -

със малко любов става нова.

Продавам я така, грам по грам.

Тя е лек, много - става отрова.

 

Грозните стават красиви.

Безчовечните стават добри.

Самотните грейват щастливи.

 

Но в криза и това не върви...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...