1 sept 2015, 13:49

Търкулвам се по себе си

  Poesía » Otra
659 0 11

Търкулвам се по себе си

Защо мракът да ме плаши,
прегръщам го всяка вечер
и в утрото дори не пускам,
той е част от мен.
Смазвам го с обич
и така по-лесно се отваря.
И зад него откривам
мен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ева...
  • Белназ, благодаря ти!

    Валери, предполагам си прав. Щом светлината заслепява, виждаме ли наистина в нея Благодаря ти за този стойностен коментар!
  • Многосмислово, навеждащо всеки на размисъл. Браво!
  • Благодаря, Гавраил! Прав си, хубаво е да има равновесие
  • Понякога и светлината омръзва.Добре че има и мрак.Провокира размисъл.Поздравления!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...