1 sept 2015, 13:49

Търкулвам се по себе си 

  Poesía » Otra
522 0 11

Търкулвам се по себе си

Защо мракът да ме плаши,
прегръщам го всяка вечер
и в утрото дори не пускам,
той е част от мен.
Смазвам го с обич
и така по-лесно се отваря.
И зад него откривам
мен...

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ева...
  • Белназ, благодаря ти!

    Валери, предполагам си прав. Щом светлината заслепява, виждаме ли наистина в нея Благодаря ти за този стойностен коментар!
  • Многосмислово, навеждащо всеки на размисъл. Браво!
  • Благодаря, Гавраил! Прав си, хубаво е да има равновесие
  • Понякога и светлината омръзва.Добре че има и мрак.Провокира размисъл.Поздравления!
  • Мили хора... благодаря ви! Радвам се, че всеки е намерил по нещо хубаво в текста Много обич желая на всички ви
  • Не знам защо, но стихотворението ти ме накара да видя мрака като завеса
    ... И ми хареса
  • Хареса ми,та ние самите сме мрак и светлина...а обичта прави баланса между тях!Поздрав!
  • Поздрав, Йоана!Нима мракът не не е частица от ежедневието ни,че да се
    страхуваме от него?Прекрасните прохладни вечери с любимия човек не са ли
    най-приятните мигове?
    Чудесна и истинска е творбата ти!
  • Много ти се отдава кратката форма, Йоана. Виждам вече буквално прозрения
    в някои от текстовете ти. А това не може да не ме радва и възхищава.

    Поздравление - най-искрено, за написаното!
  • Невероятно! Особено това - "Смазвам го с обич"! Поздрави Йоана!
Propuestas
: ??:??