Търкулвам се по себе си
Търкулвам се по себе си
Защо мракът да ме плаши,
прегръщам го всяка вечер
и в утрото дори не пускам,
той е част от мен.
Смазвам го с обич
и така по-лесно се отваря.
И зад него откривам
мен...
© Йоана All rights reserved.
Sep 1, 2015, 1:49 PM
Comments
Comments
-
-
Белназ, благодаря ти!
Валери, предполагам си прав. Щом светлината заслепява, виждаме ли наистина в нея Благодаря ти за този стойностен коментар! -
-
-
Понякога и светлината омръзва.Добре че има и мрак.Провокира размисъл.Поздравления!
Editor's choice
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
