Sep 1, 2015, 1:49 PM

Търкулвам се по себе си

  Poetry » Other
658 0 11

Търкулвам се по себе си

Защо мракът да ме плаши,
прегръщам го всяка вечер
и в утрото дори не пускам,
той е част от мен.
Смазвам го с обич
и така по-лесно се отваря.
И зад него откривам
мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ева...
  • Белназ, благодаря ти!

    Валери, предполагам си прав. Щом светлината заслепява, виждаме ли наистина в нея Благодаря ти за този стойностен коментар!
  • Многосмислово, навеждащо всеки на размисъл. Браво!
  • Благодаря, Гавраил! Прав си, хубаво е да има равновесие
  • Понякога и светлината омръзва.Добре че има и мрак.Провокира размисъл.Поздравления!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...