1 сент. 2015 г., 13:49

Търкулвам се по себе си

664 0 11

Търкулвам се по себе си

Защо мракът да ме плаши,
прегръщам го всяка вечер
и в утрото дори не пускам,
той е част от мен.
Смазвам го с обич
и така по-лесно се отваря.
И зад него откривам
мен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ева...
  • Белназ, благодаря ти!

    Валери, предполагам си прав. Щом светлината заслепява, виждаме ли наистина в нея Благодаря ти за този стойностен коментар!
  • Многосмислово, навеждащо всеки на размисъл. Браво!
  • Благодаря, Гавраил! Прав си, хубаво е да има равновесие
  • Понякога и светлината омръзва.Добре че има и мрак.Провокира размисъл.Поздравления!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....