13 sept 2023, 22:48

Търпение

  Poesía
469 0 0

Ти вероятно от болка си рухнал

забравил какво е воля... какво е борба.

Светът руши се от диагнозите твърди

екологичен колапс, пандемия, после война.

 

И криеш погледа с израз неясен

в делниците с тревожни проблеми.

Какво по дяволите срина идеята,

че всичко постигаме, когато сме смели.

 

Какво ни пречупи, или сломи ни душите

с търпение, което отдавна прелива.

Слънцето ни залезе нейде в бедите,

а крилете в спомени скрихме.

 

Чакай! Не спирай! Днес не унивай!

Пътят ти сочи само напред...

Зад всеки завой с дар придобивай

вяра за утре и роденото в теб!

 

Душа не насилвай, просто приемай!

Времената днешни не са никак напразни.

Надеждите свои разбити в дилеми

съживи с духа в делата опасни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...