Докосвайки те, усетих покой и надежда - не е ли
странно...
Спокойствие и сигурност усетих
по душата ми да се разливат,
бъдното ли в теб намерих
или миг на минали разкрития.
Ще трябва да си търпелив
и да се бориш неуморно,
с много нежен плавен прилив
да размиеш в мен тревогата.
Вземи в шепите си болката
на празно заледеното очакване, ...