Търсене
Докосвайки те, усетих покой и надежда - не е ли
странно...
Спокойствие и сигурност усетих
по душата ми да се разливат,
бъдното ли в теб намерих
или миг на минали разкрития.
Ще трябва да си търпелив
и да се бориш неуморно,
с много нежен плавен прилив
да размиеш в мен тревогата.
Вземи в шепите си болката
на празно заледеното очакване,
на мене нужно ми е малкото
на твоето добро дихание.
Научи сърцето ми да плаче
за истинските, светите неща,
в очите ми капни илача,
който си открил във самота.
Дари ми грижа и утеха,
както на ранено безсловесно,
погали ме с обич плаха -
знам, че няма да е лесно.
Ако след всичкото това
като замръзнала роса засветя,
ще знаеш, че съм чиста от греха,
защото сама била съм жертвата.
Ще бъда неподправена и твоя,
ще си спечелил битката си с мен -
която се затворих в своя Троя,
очаквайки да дойдеш с дървен кон.
Покой и страст в душата ми разлей
и бъдното си в мене ще намериш,
и няма вече да стоиш на онзи кей,
защото ще съм дом, в който се прибираш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славяна Всички права запазени
