slavimn (Славяна)
66 389
Jun 25, 2011, 4:17 PM

Търсене 

  Poetry » Love
1020 0 4

                                 Докосвайки те, усетих покой и надежда - не е ли  

                                 странно...

 


Спокойствие и сигурност усетих

по душата ми да се разливат,

бъдното ли в теб намерих

или миг на минали разкрития.


       Ще трябва да си търпелив

       и да се бориш неуморно,

       с много нежен плавен прилив

       да размиеш в мен тревогата.


Вземи в шепите си болката

на празно заледеното очакване,

на мене нужно ми е малкото

на твоето добро дихание.


       Научи сърцето ми да плаче

       за истинските, светите неща,

       в очите ми капни илача,

       който си открил във самота.


Дари ми грижа и утеха,

както на ранено безсловесно,

погали ме с обич плаха -

знам, че няма да е лесно.


       Ако след всичкото това

       като замръзнала роса засветя,

       ще знаеш, че съм чиста от греха,

       защото сама била съм жертвата.


Ще бъда неподправена и твоя,

ще си спечелил битката си с мен -

която се затворих в своя Троя,

очаквайки да дойдеш с дървен кон.


       Покой и страст в душата ми разлей

       и бъдното си в мене ще намериш,

       и няма вече да стоиш на онзи кей,

       защото ще съм дом, в който се прибираш.


 

© Славяна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??