15 jul 2020, 7:23

Търсене

  Poesía
1.1K 0 0

Искам силен стих да ме стовари,

че за ходилата да ме хване непотърсени,

да ме придърпа в дверите си

и да ме заключи,

за да не мога аз да го претърсвам.

 

Да грабне жилото на вятъра,

да свисти в ушите ми до прималяване,

да не зная в сърцето ли ми е,

или до припадък цял живот ще го повтарям.

 

Да се отрони като сладка жила,

на върха на езика ми да стои,

да не мога да го промълвя без да се прекръстя.

Да се спретна между себе си

 

и изтървано чувство да намеря –

да не търся миг покой,

докато не успея

да намеря себе си, и свой

 

стих така да сътворя,

че земята да премятам като топче

и всички ни да завърти –

като в галоп на лудо конче.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велина Караиванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...