Искам силен стих да ме стовари,

че за ходилата да ме хване непотърсени,

да ме придърпа в дверите си

и да ме заключи,

за да не мога аз да го претърсвам.

Да грабне жилото на вятъра,

да свисти в ушите ми до прималяване,

да не зная в сърцето ли ми е,

или до припадък цял живот ще го повтарям.

Да се отрони като сладка жила,

на върха на езика ми да стои,

да не мога да го промълвя без да се прекръстя.

Да се спретна между себе си

и изтървано чувство да намеря –

да не търся миг покой,

докато не успея

да намеря себе си, и свой

стих така да сътворя,

че земята да премятам като топче

и всички ни да завърти –

като в галоп на лудо конче.