Jul 15, 2020, 7:23 AM

Търсене

  Poetry
1.1K 0 0

Искам силен стих да ме стовари,

че за ходилата да ме хване непотърсени,

да ме придърпа в дверите си

и да ме заключи,

за да не мога аз да го претърсвам.

 

Да грабне жилото на вятъра,

да свисти в ушите ми до прималяване,

да не зная в сърцето ли ми е,

или до припадък цял живот ще го повтарям.

 

Да се отрони като сладка жила,

на върха на езика ми да стои,

да не мога да го промълвя без да се прекръстя.

Да се спретна между себе си

 

и изтървано чувство да намеря –

да не търся миг покой,

докато не успея

да намеря себе си, и свой

 

стих така да сътворя,

че земята да премятам като топче

и всички ни да завърти –

като в галоп на лудо конче.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велина Караиванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...