15.07.2020 г., 7:23

Търсене

1.1K 0 0

Искам силен стих да ме стовари,

че за ходилата да ме хване непотърсени,

да ме придърпа в дверите си

и да ме заключи,

за да не мога аз да го претърсвам.

 

Да грабне жилото на вятъра,

да свисти в ушите ми до прималяване,

да не зная в сърцето ли ми е,

или до припадък цял живот ще го повтарям.

 

Да се отрони като сладка жила,

на върха на езика ми да стои,

да не мога да го промълвя без да се прекръстя.

Да се спретна между себе си

 

и изтървано чувство да намеря –

да не търся миг покой,

докато не успея

да намеря себе си, и свой

 

стих така да сътворя,

че земята да премятам като топче

и всички ни да завърти –

като в галоп на лудо конче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Караиванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...