15 июл. 2020 г., 07:23

Търсене

1.1K 0 0

Искам силен стих да ме стовари,

че за ходилата да ме хване непотърсени,

да ме придърпа в дверите си

и да ме заключи,

за да не мога аз да го претърсвам.

 

Да грабне жилото на вятъра,

да свисти в ушите ми до прималяване,

да не зная в сърцето ли ми е,

или до припадък цял живот ще го повтарям.

 

Да се отрони като сладка жила,

на върха на езика ми да стои,

да не мога да го промълвя без да се прекръстя.

Да се спретна между себе си

 

и изтървано чувство да намеря –

да не търся миг покой,

докато не успея

да намеря себе си, и свой

 

стих така да сътворя,

че земята да премятам като топче

и всички ни да завърти –

като в галоп на лудо конче.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велина Караиванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...