18 sept 2007, 16:07

Търсене на себе си

  Poesía
629 0 2
        

Аз търся своя облик и своите думи

дълго време и на различни места.

Често вечер съм с лунните луди,

рано сутрин - в слънчеви лудеса.*

Вярвам: млякото, с което съм кърмен,

е оформило мойте черти,

дарило ме с много образи смътни

и с очите на мойте деди.

Чувам често, когато говоря,

остатък от гласа на моя баща,

но думите му все пак заменям със свои

(както е с много бащи и деца).

Зная: виното, което в кръвта ми се лее,

ме свързва здраво с мойте земи,

затова чувствам, когато гроздето зрее

от много километри и през всичките дни.

Помня приказките, докато съм заспивал,

после студените нощи, в които четях.

Днес много книги в себе си намирам

и търся себе си във всяка от тях.

И усещам, че от първичните (както при другите хора)

въздух, огън, земя и вода

има още във тялото мое

полъх, капка, кристал и искра.


--------

* това са луди чудеса

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стилиян Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...