18.09.2007 г., 16:07

Търсене на себе си

628 0 2
        

Аз търся своя облик и своите думи

дълго време и на различни места.

Често вечер съм с лунните луди,

рано сутрин - в слънчеви лудеса.*

Вярвам: млякото, с което съм кърмен,

е оформило мойте черти,

дарило ме с много образи смътни

и с очите на мойте деди.

Чувам често, когато говоря,

остатък от гласа на моя баща,

но думите му все пак заменям със свои

(както е с много бащи и деца).

Зная: виното, което в кръвта ми се лее,

ме свързва здраво с мойте земи,

затова чувствам, когато гроздето зрее

от много километри и през всичките дни.

Помня приказките, докато съм заспивал,

после студените нощи, в които четях.

Днес много книги в себе си намирам

и търся себе си във всяка от тях.

И усещам, че от първичните (както при другите хора)

въздух, огън, земя и вода

има още във тялото мое

полъх, капка, кристал и искра.


--------

* това са луди чудеса

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стилиян Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...