Sep 18, 2007, 4:07 PM

Търсене на себе си

  Poetry
631 0 2
        

Аз търся своя облик и своите думи

дълго време и на различни места.

Често вечер съм с лунните луди,

рано сутрин - в слънчеви лудеса.*

Вярвам: млякото, с което съм кърмен,

е оформило мойте черти,

дарило ме с много образи смътни

и с очите на мойте деди.

Чувам често, когато говоря,

остатък от гласа на моя баща,

но думите му все пак заменям със свои

(както е с много бащи и деца).

Зная: виното, което в кръвта ми се лее,

ме свързва здраво с мойте земи,

затова чувствам, когато гроздето зрее

от много километри и през всичките дни.

Помня приказките, докато съм заспивал,

после студените нощи, в които четях.

Днес много книги в себе си намирам

и търся себе си във всяка от тях.

И усещам, че от първичните (както при другите хора)

въздух, огън, земя и вода

има още във тялото мое

полъх, капка, кристал и искра.


--------

* това са луди чудеса

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стилиян Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...