18 сент. 2007 г., 16:07

Търсене на себе си

626 0 2
        

Аз търся своя облик и своите думи

дълго време и на различни места.

Често вечер съм с лунните луди,

рано сутрин - в слънчеви лудеса.*

Вярвам: млякото, с което съм кърмен,

е оформило мойте черти,

дарило ме с много образи смътни

и с очите на мойте деди.

Чувам често, когато говоря,

остатък от гласа на моя баща,

но думите му все пак заменям със свои

(както е с много бащи и деца).

Зная: виното, което в кръвта ми се лее,

ме свързва здраво с мойте земи,

затова чувствам, когато гроздето зрее

от много километри и през всичките дни.

Помня приказките, докато съм заспивал,

после студените нощи, в които четях.

Днес много книги в себе си намирам

и търся себе си във всяка от тях.

И усещам, че от първичните (както при другите хора)

въздух, огън, земя и вода

има още във тялото мое

полъх, капка, кристал и искра.


--------

* това са луди чудеса

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стилиян Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...