17 sept 2018, 1:16  

Търсене в безкрая 

  Poesía » Formas graves
763 5 5

Водата ти не пази ли следи,

смален ли е брегът ми от очакване?

Различия, довели до еднаквости,

тъгата ни лицата ще бразди.

 

Не слагай на посоките юзди,

попътен ти е вятърa, но знак ли е?

Солта си до последно съм изплакала –

по-плътно е морето от преди.

 

Щом скритото у себе си сме стигнали

с упорството на скитащи дервиши,

несторения грях ще е платен.

 

Познай ме по трептенето на миглите,

когато неразлистените вишни

застелят белоснежния сатен.

© Петя Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??