Търсене в безкрая
Водата ти не пази ли следи,
смален ли е брегът ми от очакване?
Различия, довели до еднаквости,
тъгата ни лицата ще бразди.
Не слагай на посоките юзди,
попътен ти е вятърa, но знак ли е?
Солта си до последно съм изплакала –
по-плътно е морето от преди.
Щом скритото у себе си сме стигнали
с упорството на скитащи дервиши,
несторения грях ще е платен.
Познай ме по трептенето на миглите,
когато неразлистените вишни
застелят белоснежния сатен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Павлова Все права защищены
