Водата ти не пази ли следи,
смален ли е брегът ми от очакване?
Различия, довели до еднаквости,
тъгата ни лицата ще бразди.
Не слагай на посоките юзди,
попътен ти е вятърa, но знак ли е?
Солта си до последно съм изплакала –
по-плътно е морето от преди.
Щом скритото у себе си сме стигнали
с упорството на скитащи дервиши,
несторения грях ще е платен.
Познай ме по трептенето на миглите,
когато неразлистените вишни
застелят белоснежния сатен.
© Петя Павлова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
