17.09.2018 г., 1:16 ч.  

Търсене в безкрая 

  Поезия » Строги форми
778 5 5

Водата ти не пази ли следи,

смален ли е брегът ми от очакване?

Различия, довели до еднаквости,

тъгата ни лицата ще бразди.

 

Не слагай на посоките юзди,

попътен ти е вятърa, но знак ли е?

Солта си до последно съм изплакала –

по-плътно е морето от преди.

 

Щом скритото у себе си сме стигнали

с упорството на скитащи дервиши,

несторения грях ще е платен.

 

Познай ме по трептенето на миглите,

когато неразлистените вишни

застелят белоснежния сатен.

© Петя Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??