От водите мътните, калните.
Непристойно потъна, приля се сред тях.
От брега не остана прашинка.
От небето не стига до дъното лъч.
Ти не знаеш чие отражение гледаш.
От росата на плевел крайбрежен.
Капка счупи на кръгове твоя метеж.
Ти не знаеш, не искаш, не можеш.
Просълзява зората по склона извит.
Недолюбва пръстта топлината.
Не познава ли сянката стар евкалипт?
Или мирис на изгоряла нафта!
И пак старата, градска тераса...
© Просто Някой Todos los derechos reservados