Търсени панорами
От водите мътните, калните.
Непристойно потъна, приля се сред тях.
От брега не остана прашинка.
От небето не стига до дъното лъч.
Ти не знаеш чие отражение гледаш.
От росата на плевел крайбрежен.
Капка счупи на кръгове твоя метеж.
Ти не знаеш, не искаш, не можеш.
Просълзява зората по склона извит.
Недолюбва пръстта топлината.
Не познава ли сянката стар евкалипт?
Или мирис на изгоряла нафта!
И пак старата, градска тераса...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Просто Някой Всички права запазени
