От водите мътните, калните.
Непристойно потъна, приля се сред тях.
От брега не остана прашинка.
От небето не стига до дъното лъч.
Ти не знаеш чие отражение гледаш.
От росата на плевел крайбрежен.
Капка счупи на кръгове твоя метеж.
Ти не знаеш, не искаш, не можеш.
Просълзява зората по склона извит.
Недолюбва пръстта топлината.
Не познава ли сянката стар евкалипт?
Или мирис на изгоряла нафта!
И пак старата, градска тераса...
© Просто Някой All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
