Търсих те

Poesía

1K 0 2

Попитах слънцето къде си,

а то ме ослепи.

Попитах луната къде си,

а тя душата ми смрази.

Попитах вятъра къде си,

а той събори ме в калта.

Пълзях тогава осакатен навеки,

но не спрях да питам къде си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

rozza (Радка Миндова)

Бебче, вземи почети малко.

2011-06-26T13:24:11+03:00
sauronboab (Борислав Ангелов)

Много е хубаво но мисля че края може да се поизглади
например:
"Пълзях осакатен навеки ,
кажи каде си ТИ сега?"

2011-06-26T13:14:47+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0