Попитах слънцето къде си,
а то ме ослепи.
Попитах луната къде си,
а тя душата ми смрази.
Попитах вятъра къде си,
а той събори ме в калта.
Пълзях тогава осакатен навеки,
но не спрях да питам къде си.
© Ивелина Ивайлова Todos los derechos reservados