Търсих те

Poetry

1K 0 2

Попитах слънцето къде си,

а то ме ослепи.

Попитах луната къде си,

а тя душата ми смрази.

Попитах вятъра къде си,

а той събори ме в калта.

Пълзях тогава осакатен навеки,

но не спрях да питам къде си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rozza (Радка Миндова)

Бебче, вземи почети малко.

2011-06-26T13:24:11+03:00
sauronboab (Борислав Ангелов)

Много е хубаво но мисля че края може да се поизглади
например:
"Пълзях осакатен навеки ,
кажи каде си ТИ сега?"

2011-06-26T13:14:47+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0