Търсих те

Поезия

1K 0 2

Попитах слънцето къде си,

а то ме ослепи.

Попитах луната къде си,

а тя душата ми смрази.

Попитах вятъра къде си,

а той събори ме в калта.

Пълзях тогава осакатен навеки,

но не спрях да питам къде си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

rozza (Радка Миндова)

Бебче, вземи почети малко.

2011-06-26T13:24:11+03:00
sauronboab (Борислав Ангелов)

Много е хубаво но мисля че края може да се поизглади
например:
"Пълзях осакатен навеки ,
кажи каде си ТИ сега?"

2011-06-26T13:14:47+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.4K 5.0