9 nov 2007, 14:35

Търсиш

1.4K 0 13

Плачейки в неоново мълчание,

реейки се над света,

душата ти във своето сияние,

усеща що е самота.

 

И спира се във времена различни,

за да открие своята съдба,

за да се срещне с чувства лични

и да докосне пътя към дома.

 

Мечта за щастие е скрита

в поредната отронена сълза,

която броди в своя смисъл,

както броди нощем твоята душа.

 

И стремежът ти не стихва,

да откриеш смисъл нов,

защото старият утихва

в стенещата ти любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Шопова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...