9 nov 2007, 14:35

Търсиш

1.4K 0 13

Плачейки в неоново мълчание,

реейки се над света,

душата ти във своето сияние,

усеща що е самота.

 

И спира се във времена различни,

за да открие своята съдба,

за да се срещне с чувства лични

и да докосне пътя към дома.

 

Мечта за щастие е скрита

в поредната отронена сълза,

която броди в своя смисъл,

както броди нощем твоята душа.

 

И стремежът ти не стихва,

да откриеш смисъл нов,

защото старият утихва

в стенещата ти любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Шопова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...