9.11.2007 г., 14:35

Търсиш

1.4K 0 13

Плачейки в неоново мълчание,

реейки се над света,

душата ти във своето сияние,

усеща що е самота.

 

И спира се във времена различни,

за да открие своята съдба,

за да се срещне с чувства лични

и да докосне пътя към дома.

 

Мечта за щастие е скрита

в поредната отронена сълза,

която броди в своя смисъл,

както броди нощем твоята душа.

 

И стремежът ти не стихва,

да откриеш смисъл нов,

защото старият утихва

в стенещата ти любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Шопова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...