9.11.2007 г., 14:35

Търсиш

1.4K 0 13

Плачейки в неоново мълчание,

реейки се над света,

душата ти във своето сияние,

усеща що е самота.

 

И спира се във времена различни,

за да открие своята съдба,

за да се срещне с чувства лични

и да докосне пътя към дома.

 

Мечта за щастие е скрита

в поредната отронена сълза,

която броди в своя смисъл,

както броди нощем твоята душа.

 

И стремежът ти не стихва,

да откриеш смисъл нов,

защото старият утихва

в стенещата ти любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Шопова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...