Плачейки в неоново мълчание,
реейки се над света,
душата ти във своето сияние,
усеща що е самота.
И спира се във времена различни,
за да открие своята съдба,
за да се срещне с чувства лични
и да докосне пътя към дома.
Мечта за щастие е скрита
в поредната отронена сълза,
която броди в своя смисъл,
както броди нощем твоята душа.
И стремежът ти не стихва,
да откриеш смисъл нов,
защото старият утихва
в стенещата ти любов...
© Дарина Шопова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
