Плачейки в неоново мълчание,
реейки се над света,
душата ти във своето сияние,
усеща що е самота.
И спира се във времена различни,
за да открие своята съдба,
за да се срещне с чувства лични
и да докосне пътя към дома.
Мечта за щастие е скрита
в поредната отронена сълза,
която броди в своя смисъл,
както броди нощем твоята душа.
И стремежът ти не стихва,
да откриеш смисъл нов,
защото старият утихва
в стенещата ти любов...
© Дарина Шопова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
