9 нояб. 2007 г., 14:35

Търсиш

1.4K 0 13

Плачейки в неоново мълчание,

реейки се над света,

душата ти във своето сияние,

усеща що е самота.

 

И спира се във времена различни,

за да открие своята съдба,

за да се срещне с чувства лични

и да докосне пътя към дома.

 

Мечта за щастие е скрита

в поредната отронена сълза,

която броди в своя смисъл,

както броди нощем твоята душа.

 

И стремежът ти не стихва,

да откриеш смисъл нов,

защото старият утихва

в стенещата ти любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Шопова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...